Постинг
26.02.2012 10:00 -
Йоносферно оръжие и HAARP
Йоносфера - това е горният слой на атмосферата, състоящ се от йонизирани атоми.
Авроралните течения представляват потоци от йонизирани космически частици, слънчев вятър, "духащ" по посока на линиите на земното магнитно поле, предизвикващи северните сияния в полярните ширини на планетата.
За какво става въпрос:
ХААРП (HAARP) е програма за високочестотни активни аврорални изследвания.
Опити за влияние върху състоянието на йоносферата с помощта на апаратура, монтирана в ракети и изкуствени спътници, са правени и преди, но темата придоби широк обществен резонанс едва в средата на 90-те, когато САЩ започват реализация на програма за високочестотни активни аврорални изследвания - HAARP (harp - арфа (англ.)).
Колкото и да е странно, основата на ХААРП е заложена от руско-френския експеримент "Аракс", проведен още в началото на 80-те. Тогава от френски спътник, прелитащ над остров Кергелен в индийския океан, е бил изстрелян сноп електрони успоредно на геомагнитните линии, а съответните реакции на йоносферата са се регистрирали от селището Согра, Архангелска област, където е била разположена станция с френска апаратура.
Следва да отбележа, че ръководителят на съветската част от "Аракс", професор Троицкая, емигрира от страната през 1986 г.
Изобщо казано, съществуват два принципни начина за въздействие върху йоносферата - разпръсване в нея на химически реагенти и "напомпване" на избрания участък с помощта на фокусирани радиовълни, възбуждащи атомите. По този начин може да се въздейства на авроралните потоци заредени частици в района на Северния полюс (тези частици по-късно се придвижват по магнитните силови линии на Земята на огромни разстояния), или да се създават локализирани високойонизирани участъци на йоносферата - плазмоиди (с размери най-често от около няколко десетки километра).
Плазмоиди
По принцип плазмоидите не са нещо екзотично. Ежедневно в атмосферата се регистрират няколко такива естествени образувания, породени от слънчевия вятър, които бързо изчезват. Но изкуствените плазмоиди имат следната особеност: докато не се прекрати "напомпването", те са стабилни и притежават специфични, зададени отвън характеристики.
Например, изкуствените плазмоиди може да се използват за подобряване на радиовръзките, тъй като при определени параметри на възбуждащото излъчване те се превръщат в гигантски огледала, отразяващи радиовълните. Но това е само едната страна на въпроса. Ако променим параметрите на напомпването, то получаваме гигантски "заглушител", a ако накараме възбудените атоми синхронно да излъчат енергия, получаваме множество атомни лазери, поразяващи електронните системи на потенциалния противник.
Между другото, въпреки че плазмоидите визуално не се наблюдават, те ясно се прихващат от радарите. Случвало се е към района на опитите да се насочват изтребители. Долитат, а небето е чисто. Как да не си помислиш за НЛО...
Но да се върнем към ХААРП. Най-често, когато става въпрос за този проект, споменават грандиозния комплекс за йоносферни изследвания, изграден на територията на военния полигон Хакон (Аляска).
Комплексът наистина е потресаващ. Върху 60 квадратни километра е разгърната гигантска фазирана антенна решетка, фактически - мрежа от триста и шестдесет антени, които заедно съставят исполински свръхвисокочестотен излъчвател. Те излъчват радиовълни в диапазона 2,8-10 мегахерца, с обща мощност 1,7 млрд вата (по други източници - 10 гигавата), което надхвърля нивото на слънчевото излъчване в този честотен диапазон с 5-6 порядъка.
В ХААРП се включват не само антените, но и радар с некохерентно излъчване и антена с диаметър 20 метра, лазерни локатори, магнитометри, мощни компютри за обработка на сигналите и за управление на антенното поле. Комплексът се захранва от собствена електростанция и шест допълнителни дизелови генератора. За развитието на комплекса и за изследванията отговаря "Лабораторията Филипс", намираща се в базата на ВВС на САЩ в Къртленд, щат Ню Мексико. На нея са подчинени лаборатории по астрофизика, геофизика и лаборатории към Центъра за космически технологии на ВВС.
Но това не е всичко. Под егидата на проекта ХААРП функционира отделна станция в Скандинавия (Тромсьо, Норвегия), а е предвидена още една в Гренландия.
Официално комплексът за йоносферни изследвания ХААРП е построен с цел изучаване природата на йоносферата и развитие на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана. Предполага се използването на ХААРП за откриване на подводници и за подземна томография. В същото време много изследователи твърдят, че истинската задача на комплекса е въздействие върху глобалните и локални природни процеси в границите на противниците на САЩ. На сегашен етап, използвайки оборудването ХААРП, може да се създават плазмоиди и целенасочено да се преместват в почти всяка една точка от Северното полукълбо. За Русия това значи практически пълно покритие от запад на изток - от Калининград до Камчатка, и от север на юг - приблизително до 45 паралел. Ако американците изградят комплекс ХААРП и в Южното полукълбо, то ще могат да покрият и всички страни, разположени на юг от екватора.
На 22 януари 1999 г. американците провеждат експеримент по иницииране на колебателни процеси в йоносферата, целящ засичане на бойни глави на балистични ракети. Посредством управляема експлозия на височина 270 км над тихоокеанското крайбрежие на Аляска е инициирано мощно плазмено изригване в близост до северния магнитен полюс на Земята. Между другото, генераторът за този експеримент е продаден на американците от Института по динамика на геосферата на Руската Академия на науките. Беше доказано, че параметрите на инициираното излъчване могат значително да се различават от параметрите на напомпването. Така че не е изключена възможността да се използва ХААРП като психотронно или климатично оръжие. Към сегашния момент съществуват методи, изкуствено предизвикващи свличане на ледник. За целта е достатъчно да го облъчим с инфрачервено излъчване, за което леда е прозрачен, но се поглъща от скалната основа. При тези условия се формира воден слой с нисък коефициент на триене, по който ледникът се срива към долината. Вероятно военните аспекти на прилагането на ХААРП са главна причина всички резултати от изследванията да са засекретени от 1997 г. насам.
Комплексът ХААРП работи, макар засега с непълно натоварване. Непрекъснато се формират изкуствени плазмоиди.
Авроралните течения представляват потоци от йонизирани космически частици, слънчев вятър, "духащ" по посока на линиите на земното магнитно поле, предизвикващи северните сияния в полярните ширини на планетата.
За какво става въпрос:
ХААРП (HAARP) е програма за високочестотни активни аврорални изследвания.
Опити за влияние върху състоянието на йоносферата с помощта на апаратура, монтирана в ракети и изкуствени спътници, са правени и преди, но темата придоби широк обществен резонанс едва в средата на 90-те, когато САЩ започват реализация на програма за високочестотни активни аврорални изследвания - HAARP (harp - арфа (англ.)).
Колкото и да е странно, основата на ХААРП е заложена от руско-френския експеримент "Аракс", проведен още в началото на 80-те. Тогава от френски спътник, прелитащ над остров Кергелен в индийския океан, е бил изстрелян сноп електрони успоредно на геомагнитните линии, а съответните реакции на йоносферата са се регистрирали от селището Согра, Архангелска област, където е била разположена станция с френска апаратура.
Следва да отбележа, че ръководителят на съветската част от "Аракс", професор Троицкая, емигрира от страната през 1986 г.
Изобщо казано, съществуват два принципни начина за въздействие върху йоносферата - разпръсване в нея на химически реагенти и "напомпване" на избрания участък с помощта на фокусирани радиовълни, възбуждащи атомите. По този начин може да се въздейства на авроралните потоци заредени частици в района на Северния полюс (тези частици по-късно се придвижват по магнитните силови линии на Земята на огромни разстояния), или да се създават локализирани високойонизирани участъци на йоносферата - плазмоиди (с размери най-често от около няколко десетки километра).
Плазмоиди
По принцип плазмоидите не са нещо екзотично. Ежедневно в атмосферата се регистрират няколко такива естествени образувания, породени от слънчевия вятър, които бързо изчезват. Но изкуствените плазмоиди имат следната особеност: докато не се прекрати "напомпването", те са стабилни и притежават специфични, зададени отвън характеристики.
Например, изкуствените плазмоиди може да се използват за подобряване на радиовръзките, тъй като при определени параметри на възбуждащото излъчване те се превръщат в гигантски огледала, отразяващи радиовълните. Но това е само едната страна на въпроса. Ако променим параметрите на напомпването, то получаваме гигантски "заглушител", a ако накараме възбудените атоми синхронно да излъчат енергия, получаваме множество атомни лазери, поразяващи електронните системи на потенциалния противник.
Между другото, въпреки че плазмоидите визуално не се наблюдават, те ясно се прихващат от радарите. Случвало се е към района на опитите да се насочват изтребители. Долитат, а небето е чисто. Как да не си помислиш за НЛО...
Но да се върнем към ХААРП. Най-често, когато става въпрос за този проект, споменават грандиозния комплекс за йоносферни изследвания, изграден на територията на военния полигон Хакон (Аляска).
Комплексът наистина е потресаващ. Върху 60 квадратни километра е разгърната гигантска фазирана антенна решетка, фактически - мрежа от триста и шестдесет антени, които заедно съставят исполински свръхвисокочестотен излъчвател. Те излъчват радиовълни в диапазона 2,8-10 мегахерца, с обща мощност 1,7 млрд вата (по други източници - 10 гигавата), което надхвърля нивото на слънчевото излъчване в този честотен диапазон с 5-6 порядъка.
В ХААРП се включват не само антените, но и радар с некохерентно излъчване и антена с диаметър 20 метра, лазерни локатори, магнитометри, мощни компютри за обработка на сигналите и за управление на антенното поле. Комплексът се захранва от собствена електростанция и шест допълнителни дизелови генератора. За развитието на комплекса и за изследванията отговаря "Лабораторията Филипс", намираща се в базата на ВВС на САЩ в Къртленд, щат Ню Мексико. На нея са подчинени лаборатории по астрофизика, геофизика и лаборатории към Центъра за космически технологии на ВВС.
Но това не е всичко. Под егидата на проекта ХААРП функционира отделна станция в Скандинавия (Тромсьо, Норвегия), а е предвидена още една в Гренландия.
Официално комплексът за йоносферни изследвания ХААРП е построен с цел изучаване природата на йоносферата и развитие на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана. Предполага се използването на ХААРП за откриване на подводници и за подземна томография. В същото време много изследователи твърдят, че истинската задача на комплекса е въздействие върху глобалните и локални природни процеси в границите на противниците на САЩ. На сегашен етап, използвайки оборудването ХААРП, може да се създават плазмоиди и целенасочено да се преместват в почти всяка една точка от Северното полукълбо. За Русия това значи практически пълно покритие от запад на изток - от Калининград до Камчатка, и от север на юг - приблизително до 45 паралел. Ако американците изградят комплекс ХААРП и в Южното полукълбо, то ще могат да покрият и всички страни, разположени на юг от екватора.
На 22 януари 1999 г. американците провеждат експеримент по иницииране на колебателни процеси в йоносферата, целящ засичане на бойни глави на балистични ракети. Посредством управляема експлозия на височина 270 км над тихоокеанското крайбрежие на Аляска е инициирано мощно плазмено изригване в близост до северния магнитен полюс на Земята. Между другото, генераторът за този експеримент е продаден на американците от Института по динамика на геосферата на Руската Академия на науките. Беше доказано, че параметрите на инициираното излъчване могат значително да се различават от параметрите на напомпването. Така че не е изключена възможността да се използва ХААРП като психотронно или климатично оръжие. Към сегашния момент съществуват методи, изкуствено предизвикващи свличане на ледник. За целта е достатъчно да го облъчим с инфрачервено излъчване, за което леда е прозрачен, но се поглъща от скалната основа. При тези условия се формира воден слой с нисък коефициент на триене, по който ледникът се срива към долината. Вероятно военните аспекти на прилагането на ХААРП са главна причина всички резултати от изследванията да са засекретени от 1997 г. насам.
Комплексът ХААРП работи, макар засега с непълно натоварване. Непрекъснато се формират изкуствени плазмоиди.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
