Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2012 17:45 - Кан Омуртаг легитимирал своята власт с тайни символи
Автор: sibillav Категория: История   
Прочетен: 2386 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Българският владетел бил пратен да управлява от бог Тангра
Валентин Йорданов е историк, д-р на науките, автор е на книгата "Неизвестното за Бачо Киро", както и на повече от 30 научни статии. Проучванията му върху древната история на нашите земи дават интересна информация за предците ни от времето на палеолита и неолита. Препечатваме статията "Сакралните знаци и имената на българските канове от династията Дуло".
Ще насоча вашето внимание към един надгробен надпис, който кан Омуртаг (814-831 г.) е посветил на своя копан (чашник) Корсис. Той започва с особен кръстен знак-монограм . В сравнително добре запазен митреум в гр. Остия, Италия, има кръст на бог Митра (трако-гръцкия Кронос, или египетския Ра), издълбан върху олтарна мраморна плоча, който, изненадващо, съвсем прилича на Омуртаговия.  Ако кан Омуртаг е поставил пред своето име кръстния монограм на Митра (Мит-Ра, или Мит-Ре, т.е. "Ра/Ре, светлината"), то първият ред на надписа " Канас Ювиги Омуртаг..." би трябвало да се чете буквално "[Поставения от] Ре, Канас Ювиги Омуртаг...", или "[В името на] Ре, Канас Ювиги Омуртаг..."  Надписът гласи: " [в името на Ре - б.а.] Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: копан [чашник - б.а.] Корсис, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Днепър. Той бе от рода Чакарар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I. Съставители П. Петров и В. Гюзелев. С., 1978, с. 131/.  Тъй като в плочата, посветена на Корсис, кръстният знак на Ре не се вижда достатъчно добре, ще покажем още една Омуртагова плоча, написана в памет на "Негавонас, зера таркан". Надписът гласи: " Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: Негавонас, зера таркан, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Тиса. Той бе от рода Кувиар." /ср. Христоматия по история на България. Т. I, с. 131/.  В подкрепа на казаното за монограма на бог Ре е 
самата титла Канас  Ювиги, използвана в  надписите на Омуртаг
Да разчепкаме и нея. Двете думи в титлата са съставени от по два термина: Кана(с) - Ка-На, Ка-Ан, т.е. "Син на Небето" ; Ювиги - Юви-Иги, т.е. "[От] Тангра [поставен] владетел". Три от посочените термини - Ка, Ан и Иги - са ползвани от дълбока древност в Египет и Месопотамия ; четвъртият Юви е на българите в Азия. Макар че Иги има и тракийска връзка, доколкото Гиг (Гега) се наричат и сега гегите на родопските овчари, а Хик е пастирският жезъл на египетските фараони. Нашето тълкуване се потвърждава от титулуването на Омуртаг в другите му надписи, например в Чаталарския - "Канас Ювиги Омуртаг е от бога владетел", както и в Мадарския - "От бога поставеният владетел Канас Ювиги Омуртаг"/Христоматия по история на България, т. I, с. 132, 133/. Излиза, че в началото на IХ век българският кан Омуртаг е легитимирал своята власт с изречението  " Канас Ювиги Омуртаг ...", в което е скрит тайният смисъл: "В името на Ре, синът на Небето, от Тангра поставеният владетел Омуртаг". 
Защо Юви да се тълкува като Тангра? Защото Юви е фонетичният израз на идеограмата IYI, с която е обозначаван бог Тангра: фалическият символ I (Отеца) - звучи като "И", женският утробен символ Y/V (Майката) - звучи като "Ов", или "Ув", и отново фалическият символ I (Сина) - звучи като "И". Получава се И-ОВ-И (Иови), или И-УВ-И (Иуви), т.е. Юви.
В Рим най-старото  латинско име на  висшия бог Ю 
или Йовис получило мъжки вариант Ю-питер (Ю-Отеца) и женски вариант Ю-нона (Ю-Майката) /Елена Блаватска. Разбулената Изида, с. 16, 17/. 
Необходимо е да дообясним средния знак от руната IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на сътворението: Отецът I и Майката V, съчетани в Овоида Y, дават Сина I. Оттам средният знак Y придобива четенето ОВ - Овоид, Яйце, в което се сливат женското и мъжкото начало. Съответно пълното четене на IYI става, както споменахме по-горе, И-ОВ/УВ-И, Иови или Иуви, т.е. Юви. Очевидно графиките на знаците V и Y са изведени от формата на чаша: в първия случай на обикновена чаша без столче, а във втория - на чаша със столче. Тези знаци, както и много други, представляват идеограми - графични знаци, чрез които опростено, схематично и стилно са изразени определени пиктограми .
На пръв поглед като графично изображение знакът Y (или V) няма нищо общо с формата на яйце (сфера, овоид). Секретът е, че когато е с връхчето надолу, този знак изразява градивната половина на живота, а щом той се сглоби с обратния знак - с връхчето нагоре (пирамида или могила), изразяващ огледалната деградивна половина на живота, се комплектова двойната двупосочна пирамида. Нея жреците са виждали вписана в духовно-енергийна сфера (яйце), където протича пълният жизнен цикъл. Графично тази идея е представяна по следния начин: основата V плюс надстройката дава двойната пирамида , около която е описано яйцето на творението Пуруша, или първата сфера (Сефирот). Обаче тази тема ще ни изведе встрани от нашия предмет, затова с нея спирам дотук. Изглежда семантиката на божествените имена Юви и Тангра е била достояние само на българските висши жреци (боили), затова тя от древността до днес остава забулена в дълбока тайна. Впрочем този феномен е характерен за свещените практики в целия древен свят. Така например върховното божество на финикийците, халдеите и юдеите в Леванта и Месопотамия, разбирано като Духовен принцип на светлината (Ноут, Ноус), Демиург и пр., имало отначало 
мистично, тайно и  непроизносимо име  при различните народи: ИАО, IEVO, YAHO, от което сетне възникнало име, записвано с четири съгласни букви Йод-Хе-Вав-Хе, в латинска транскрипция YHWH, фонетично - YAHVE, YEHOVA /Е.Блаватска. Разбулената Изида, кн. II, с. 289/. Сега, когато очите ни се "отвориха" и "видяха" същината на херметичната символика на Омуртаг, дали не можем да надзърнем в тайните и на други български канове? Твърде любопитни са името и монограмът на Омуртаговия прадядо, известен от византийските хроники като кан Аспарух (665-700 г.). В "Именник на българските канове" създателят на Дунавска България е записан с антропонима Есперерих. Изглежда писарят, оставил ни "Именника", е бил посветен познавач, защото при детайлното разглеждане на тази именна форма намерихме, че всяка буква в нея тежи на мястото си: Ес-Пер-Ре-Рих, т.е. "[Ти] си цар, [поставен от] Отеца Ре". Почти идентично е името на този български кан, отпечатано с неговия монограм върху гърдите на сребърния орел, намерен сред артефактите на богатото канско погребение край с. Вознесенка, Южна Русия. В канския монограм са вплетени буквите Е С П О Р Е - Ес-Пор-Ре, т.е. "[Ти] си портата [на] Ре".(  Според нас Еспоре е прозвище на кана, което той е получил при церемонията за даване име на новороден член от българската аристокрация, или пък при погребение на загинал или починал знатен войн. Приемането на нова душа от небесния Тангра и съответно изпращането на стара душа към него е било прерогатив на висшия жрец, който единствено е можел директно да общува с бога.  Че кан Еспоре (Есперерих) е съвместявал владетелската функция с тази на висш жрец на Тангра, се вижда от самото му име: Ес-Пор-Ре, в което Ес (Еси) е формата във второ лице единствено число на старобългарския глагол Есмь (Съм), Пор е обичайно ползваната в древността форма на сакралния термин "порта", а Ре (Ра) е синът в троичния бог Тангра (Атон-Ес-Пор-Ре означава "[Ти] си портата [на] Ре", възглас, който са извиквали 
когато канът е  вдигал към небето  новородено момче 
и е изричал за пръв път кръщелното му име.  Именната форма Еспоре днес е непривична като мъжко име; по-добре стои името Еспор. Но подобната структура на другото българско име на кана - Атилкесе /Бахши Иман. Джагфар тарихи. Свитък от булгарски летописи, събрани в 1680 г. С., 2005, с. 24, 25/ - разсейва съмненията в този аспект. Впрочем сходна морфологична конструкция са имали антропонимите на египетски фараони като Менкауре, Джедкаре, Неферкаре и др. от IV, V и VI династия /Сергей Игнатов. Египет на фараоните. С., 2004, с. 179, 180/, не за друго, а защото суфиксите им са комплектовани от името Хор (Кор/Кар) и името Ре. От казаното можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.   Автор: Валентин Йорданов



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. анонимен - amin
21.03.2012 18:06
kvo znacsi dumata kan ami majka kana ili kan ce.te praznoglav ei ili khan trea e ili han kav e toz kan.a kan kan.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sibillav
Категория: Рецепти
Прочетен: 750834
Постинги: 237
Коментари: 206
Гласове: 463
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031