В Източните Родопи се намират едни от най-добре съхранените средновековни твърдини по българските земи. Това вероятно се дължи на особеното отношение на местното население, което изпитва преклонение към древните руини. За разлика от други места в страната, тук често може да се видят стърчащи на 8-10 м. височина зидове от орлови крепости, кацнали на стръмни скали и наподобяващи западноевропейските замъци.

С изключение на Перперикон и някои други по-ранни твърдини, повечето от крепостите са изградени във втората половина на XII в. Тогава е извършена голяма административна реформа, според която Източните Родопи, или, както са били известни през средновековието Ахридос, се отделят в самостоятелна област. Става необходимо да се изгради инфраструктура от пътища и градове в новата административна единица.

Византийските хронисти са оставили имената на главните крепости на Ахридос, които в по-голямата си част са локализирани. Областният център в XIII-XIV в. се е наричал Мнеакос и се е намирал в непосредствено до днешния главен град на Източните Родопи, Кърджали. Западната посока се е пазела от непристъпната Устра, а пътят по р. Арда към Одрин - от намиращия се до стената на яз. "Студен кладенец" Ефраим. Северът се е охранявал от древния Перперикон, докато в централната и южната части са се намирали по-малките и нелокализирани още Кривус и Патмос. Разбира се, в областта е имало още десетки твърдини, чиито имена днес не знаем, но могат да бъдат разкривани по археологически път.

В своите хроники древните историци обозначават източнородопските крепости като "полихниони", което в пряк превод означава "малки градчета". Това понятие дълго време озадачаваше специалистите, тъй като повечето от тях видимо бяха доста големи. В продължение на 20 години бяха извършени значителни археологически проучвания на областния център Мнеакос, както и на по-малките крепости над хижа "Боровица", при рудник "Звездел" и в днешния Крумовград. Естествено към тях трябва да се прибави и изучаваният в последно време Перперикон.

Оказа се, че византийските историци са имали предвид не големината, а инфраструктурата на тези градове. Повечето от тях са чисто военни крепости с мощни фортификационни съоръжения, но без развита урбанизация. В мирно време немногобройният гарнизон е поддържал преди всичко цистерните за вода и складовете за храна по време на обсада. Населението е живяло в неукрепени селища в подножието на твърдините и в плодородните долини на реките. По време на война обаче хората са влизали в крепостите и селяните са се превръщали във воини. Хронистът Никита Хониат разказва колко просто решавали въпроса с храната. При обсада хората вкарвали в крепостите стадата животни, за които имало обилна паша.

Естествено отделните твърдини са имали своя специфика. В най-високата част на областния център Мнеакос била изградена вътрешна мощна крепост с пет яки кули. Преминалият оттам през 1206 г. френски рицар Жофроа дьо Вилардуен е очарован от този "много красив замък", извисяващ се над р. Арда. Крепостта при рудник "Звездел" пък е охранявала древна мина за злато, поради което в иначе малката твърдина се откриват изключително ценни материали. Охраната на златните рудници е била и една от задачите на великия Перперикон. Крепостите на Ахридос загиват по време на Гражданската война във Византия през 1341-1346 г. Тя се води главно на територията на Източните Родопи и излизащите от контрол наемници плячкосват и изгарят градовете. Както отбелязва в мемоарите си един от претендентите за престола, Йоан Кантакузин, "избихме тези, които тръгнахме да освобождаваме".