Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Къде обаче днешните българи могат да зърнат реликвите, останали от пищните хански трапези или гробни мемориали? Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.
- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.
- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.
- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.
- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.
- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в “Сотбис”, е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.
Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава. Създателят на Велика България хан Кубрат явно е бил умел държавник. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена.
“През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа”, твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската.
В НИМ показват само орлето на Аспарух
През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.
“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне… Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.
Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.
Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”
Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.
Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.
Братя стават благородници заради имане в Банат
Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.
“В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.
Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат.
Кубрат ухажван от 2 империи
Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене… В България имаме копия само на 9 от находките.
Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.
Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.
Сервизът на Кубер открит в днешна Албания
На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.
Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове… Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. “В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун”, обяснява Мариела Хинкова от НИМ.
Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.
Съкровището, намерено край друго албанско село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации. Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в “Сотбис”. Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.
Това лято София ще стане домакин на световен византийски конгрес. На него проф. Фалкодайм - директор на Римско-германския музей в Майнц, смята да съобщи подробности около това съкровище. Защото е открил кой е притежателят му и е получил разрешение от него да публикува научна информация за предметите.
