Енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото: природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Такава е и мартеницата по нашите земи.

Традиционната мартеница е била плетена от два основни цвята – червен и бял, като по време на подаряването й се нарича за здраве, късмет и защита от злото. Именно това наричане (баене) било същността на мартеницата, то я превръщало в мощен магически талисман, кодиран за определената цел.
Корените на мартеницата са свързани с магическите ритуали на прабългарите за пробуждане на природните сили през пролетта.
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Този обичай се счита за много древен, датиращ още от времето на прабългарите. Според преданията Чечни Хуба – сестрата на хан Аспарух, го закичила с бял и червен конец като знак, който да го предпазва от злото и да му напомня за родната земя. Според цветовата символика на прабългарите бялото се е смятало за цвета на бога – небе Тангра, а червеното е било символ на живота. А оплетени двата цвята дават още по-голяма сила на човек.

Древните българи са носели мартениците като амулет, на ръката или като медальон. Идеята мартеницата да се закичва на плодно дръвче отново е обвързана с желанието за здраве и плодородие, а щъркела се смята за птица, която носи щастие.

Най-древното изображение на мартеница е открила българска експедиция в Иран

Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е открито от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древни българи в Иран, съобщи Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации. На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички, които са подобни на мартеницата и символизират божественост. На един фриз, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, поставена на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”. По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник, чиято иконографията според Явор Шопов е типично персийска.