Мартеницата

От къде, как и кога са се появили в българския език и народните обичаи мартеницата, Баба Марта и името на месец Март?

Парамардха – това е първообразът на Баба Марта. Термин от древното учение на българите – Балкхара, буквално означаващ „край – излизане от Мъртвото дихание”. Тук става въпрос за диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макрокосмическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.

Днес, годината се разделя на четири сезона; пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древното учение, тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първия, се разделя на; издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория, на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Жива дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.

Самият факт, че разделянето на годината на полугодия става по два начина,вече е различие и поражда противоречие. Същото противоречие съществува и днес, по въпроса „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?” Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите. Но на практика, аз не познавам случай, някой да е празнувал своето зачатие. Може би защото не знае кога точно е било и защото не е участвал в него.

Това недоразумение, в човешкото битие може да се реши, като се обърнем към процесите в природата. Там Денят на зачатието е 22 декември. Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката природа.

Нашите деди, са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат Истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някога, някъде, са слезли на нивото на материализма и приемат за начало видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око, да види – ръка, да пипне”. Така, за начало е поставен Денят на раждането – 22 март. По тази причина, днешният зодиак започва със зодия Овен.

Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това именно е периодът Парамардха – край на Мъртвото дихание.

Думата пара, означава край, излизане, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.

Думата мар, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма, това е името на бога на смъртта Мара (м.р.). А един, от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата, носещ нейния смисъл е мер – смърт.

В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от типа на „До пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”. Също и думата мерешки, с подобно значение.

От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.

Думата дха, означава диханието, духът.

Това е смисълът на термина Парамардха, от учението Балкхара. Но тези знания, по обясними причини са оставали винаги в малък кръг от посветени хора. За масова употреба, дедите ни са разработили на същата основа, в друга светлина празнично-обредна система, за бита и обичаите на народа.

Така, месецът в календара става Март, периодът Парамардха – Баба Марта, а отличителния му знак – Мартеница. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ на смъртта, съня, покоя и зимата, а червения – на живото, бодърстването, движението и лятото.

В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица – сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата е и знамето на САЩ.

В книгата „Българи, тюрки, славяни”, от Петър Добрев, научаваме, че до планината Тян Шан, при разкопки на могила е намерена седемдесетсантиметрова островърха шапка, за която на стр.108 четем: „…някога към върха и е бил прикрепен един особен религиозен символ – така наречения ФАРН, изобразяван като овен с мартеница на врата…”.

Защо овен с мартеница?

В Българския зодиак, периодът Парамардха съвпада със зодия Риби, от 7 март до 6 април. От 7 април до 6 май – Гергьовден, е зодия Овен – първата зодия извън Мъртвото дихание, която пренася символа на прераждането – мартеницата, по-нататък в годишния кръговрат. На Гергьовден се принасят в жертва овни и агнета, защото тогава завършва зодия Овен. Нашите деди са празнували винаги края, а не началото, защото и в Библията е писано „Недовършеното не се брои”.

Може би написаното по-горе е в основата на приказката за черния и белия овен, които ще ни отнесат на долната или горната земя. За мъртвата и живата вода.

Но ако погледнем по-внимателно илюстрацията на овена с мартеницата ще забележим, че животното не е овен, а муфлон. Това не променя нищо от написаното по-горе, но означава, че там, където е битувала мартеницата, муфлонът е бил обичайна част от околната среда.

Това, също може да ни насочи, откъде сме дошли ние, българите – хората с мартениците.