Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2012 16:56 - Приложение 10
Автор: jomaiv Категория: Технологии   
Прочетен: 2047 Коментари: 0 Гласове:
0



Топлохранилищата са сърцето на селищната локална енергийна инсталация. Те са в основата на идеята за реализиране на нов подход към производството , съхранението , разпространението и консумацията на произведената от комбинираните колектори топлина. Тази топлина е в основата на новия начин на живот. Намирането на подходяща среда за акумулиране на произведената топлина е от решаващо значение. Водата не е много подходяща среда , защото акумулирането на топлината е право пропорционално на температурата и се ограничава от коефициента на специфично поглъщане на топлината. Материали с променлива фаза на състоянието ,  които при поглъщане на топлина разкъсват молекулярни връзки и обратно при отделяне на топлина създават молекулярни връзки , разчитат на този процес , който протича в тесни температурни граници. Така при равни обеми тези материали имат около 40 пъти по голяма способност да поглъщат топлина. На пазара се предлагат акумулиращи устройства на топлина до 10 квтч. Това е крайно недостатъчно за работата на селищната локлална енергийна система , което налага провеждането на развойно внедрителска дийност , за построяването на хранилища с капацитет 1000 Мгвтч. Тази задача е изпълнима и ако искаме успехи в областа на МЕТАНОВАТА ИКОНОМИКА , трябва задачата да бъде възложена на учените от БАН. Строителството на топлохранилища с температура на акумулиращата среда около 90 гр Ц  , с материали с променлива фаза е нелека задача.


image

От графиката се вижда защо водата не е подходяща за акумулираща среда. Фазовия прехода на водата от лед към вода става при 0 гр Ц , и въпреки отличната стойност на специфичната латентна топлина 300 kJ / kg , нямаме полза. Водата е подходяща среда за акумулиране на „студ” в инсталации за поддържане на микроклимата на сгради. От приложената графика се вижда, че при най подходящата температура , около 90 гр Ц  , температура с която топлоносителя от комбинираните слънчеви колектори достига топлохранилището за да отдава топлина , подходящи са парафините , хидридите на Натрия , Калия , Магнезия и други елементи и захаридите. Парафините са добра алтернатива но възниква проблем от малко неочаквана посока. Произвеждат се в процеса на преработка на петрола , както ще разберем по-късно количествата необходими за построяването на парк топлохранилища за акумулиране на цялата произведена топлоенергия са огромни , и когато стигнем края на доставките на петрол трябва да търсим нов начин за производство на парафини . Може да се окаже че такъв няма. И ще разчитаме на регенериране на вече произведения парафин когато стигне края на работните цикли  Производството на хидриди от гледна точка на строителство на топлохранилища с капацитет над 1000 Мгвтч , не е достатъчно добре осветено. Няма широк избор при захаридите в околноста на 90 грЦ точка на фазов преход от твърдо към течно състояние. За сега открих един захарид THREITOL с химическа формула С4Н10О4  и спесифична топлина на прехода 250 kJ/kg което го прави подходящ кандидат за акумулираща среда. За сега се провеждат настойчиви изследвания в областа на солите с фаза на прехода при много високи температури над 300 гр Ц , има успехи , но полза извличат технологии като PARABOLIC  TROUGH и POWER TOWER , но това са технологии които имат смисъл  при годишна интегрална доза на слънчевата радиация над 2700 квтч/ м2/год . Така се очертава следната ситуация. Ще се разработват и строят топлохранилища с температура на средата около 90 гр Ц  както с парафини ,така и с хидриди и соли, и топлохранилища със сондажи в почвата на дълбочина до 200 м. Смисъла на горните разсъждения ще стане по-ясен с помоща на следните изчисления.За база избираме локална енергийна инсталация на малко енергонезависимо селище , самоосигуряващо се с храни ЕНС , с площ два квадратни километра. Както вече установихме , ще ползваме акумулираща среда с точка на преход от твърдо към течно състояние около 90гр Ц и стойности на специфичната латентна топлина между 180 kJ/kg и 400 kJ/kg. Избирам  THREITOL  със специфична латентна топлина 250 kJ/kg. Два квадратни километра площ застлана с комбинирани слънчеви колектори SPAR-140 ще се държат като топлоцентрала с мощност 79.44 Мгвт. Годишното производство на топлина на такава централа е

                      79.44 х 8760 = 695 894.4 Мгвтч   на годишна база където

                      79.44 е мощноста на централата

                       8760   е броя часове в една година

За удобство в изчисленията ще преминем към килоджаули като 1 квтч = 3600 kJ. За акумулирането на  6.95х108 квтч от среда със спесифична латентна топлина на прехода 250 kJ/kg са необходими

                       ((6.95х3.6)х1011 ) : (2.5х102 ) = 10х109 кг   =  10х106  тона  TНREITOL

Това означава в грубо приближение цялата площ от два квадратни километра да бъде издълбана на около 10 метра , което е почти абсурдно. Следователно , ако искаме топлохранилищата да са под земята , трябва да търсим теренни особености, които да ни помогнат да се разминем с минимален обем изкопни работи. Това ще даде възможност да строим върху топлохранилищата парници , а върху тях комбинирани слънчеви колектори. На пръв поглед гигантска задача. Но не бива да униваме . Не само в миналото , но и днес имаме примери на изпълнение на гигантски проекти с разнородно естество. Характерното за такива проекти е, че изискват технологично време за изпълнение , а в нашия случай това са 30 години. Нещо като пирамидите в Египет. По- долу са поместени няколко файла относно РМС , които запознават читателя с основните характеристики на тези материали.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jomaiv
Категория: Технологии
Прочетен: 46354
Постинги: 25
Коментари: 0
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031