Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2012 11:11 - Богатите в България и на Запад
Автор: sibillav Категория: Политика   
Прочетен: 964 Коментари: 0 Гласове:
2



 Обикновено наричат случващото се у нас след 1989 г. капитализъм. Думата обаче е приложима само за западното общество. Налице е объркване, понеже езикът ни е пълен с чуждици. У нас например се говори за „буржоазия”. Буквално тя означава градско население. Под влияние на марксизма обаче ние я използваме като синоним на „капиталисти”.

Всъщност наличието на буржоазия съответства на това, което социолозите наричат градски тип общество. Веднага трябва да направим уточнението, че това не е свързано с факта, че живеем в София или на село. У нас има градове, но няма градски тип общество. И това не се дължи на обстоятелството, че гражданите са вчерашни селяни или че нямаме десето поколение столичани. 
Значението на понятието е съвсем друго. Градско е онова общество, в което богатството идва от въвеждане на нови технологии или откриване на нови пазари. В селския тип общество не се създава ново богатство. За да забогатее един, друг трябва да обеднее. На това българите му викаме делене на баницата.

Баницата в България не се увеличава. Повечето ни новини се въртят около това как тя се разделя по нов начин. Един измислил как да източва държавата чрез парите за здравеопазване, друг чрез обществени поръчки, трети – с подкупи, четвърти – с работническо-мениджърско дружество. Общото между всички тези и много други начини е, че те не се основават на пазар и конкуренция. Следователно не можем да ги наречем капиталистически. Историята на българското забогатяване не е низ от индустриални скокове, а от далавери.

Не е изненадващо, че обществата от градски тип забогатяват, а тези от селски тип – не. В първите стопанството се развива, а във вторите енергията на играчите се хаби в боричкане кой да вземе по-голямо парче от прословутата баница. Изводът от всичко, казано дотук, е, че България ще продължи да бъде бедна.

За това обаче не са виновни шепата богаташи, за които всички говорим. Защото обикновеният народ е този, който създава благоприятните условия за възпроизводството на обществото от селски тип. Ясно е, че през 1944 нищо не зависеше от нас. След 1989 обаче нещата можеха да протекат съвсем различно.

И тук не говоря само за това, че можехме да се отървем от Държавна сигурност така, както го направиха немците, поляците, чехите и унгарците. Далавераджиите имат нужда от голяма държава. Това означава тя да:
• Има много собственост;
• Да се занимава с много неща;
• Да има много закони и
* много чиновници.

Лесно се краде от държавното. А с колкото повече дейности се занимава държавата, толкова повече собственост има! Ако държавата ни лекува, тя има болници. За да ги управлява, тя има нужда от повече чиновници и трябва да приеме повече закони, за да управлява цялата тая бюрокрация. Повече закони пък означават повече усложнения в държавната машина. За избирателя е трудно да се ориентира в тях, което означава, че е по-лесно да бъде лъган на изборите. Повече усложнения означават и повече хаос, а рибата се лови в мътна вода.

Голяма държава обаче иска и човекът от улицата! Той желае властта да го образова, лекува, а понякога и храни. За да го прави, тя трябва да има училища, болници и социални служби. Това са повече данъци, закони, чиновници и собственост.

Повечето данъци пък увеличават сивото стопанство, защото расте желанието да се крият данъци. А от това печели организираната престъпност. Тя е, която раздава правосъдие тогава, когато уговорките не са писмени. Ако крием данъци, не можем да се обърнем за съдействие към съда и полицията. Трябва да ползваме борци, да плащаме подкупи или да палим коли.

Това изглежда доста изненадващо. Интересите на богаташите и бедняците у нас са противоречиви. И все пак както едните, така и другите, искат социална държава! Казано с други думи, както едните, така и другите, не искат капитализъм.
Далаверите на богаташите нямаше да са възможни без увлеченията на избирателите. Ако хората у нас искаха държавата да се занимава само с това да ги пази, богаташите нямаше да имат откъде да крадат.

Държава, която само пази, е тази, в която има само полиция и съд. Тя не се занимава с култура, здравеопазване, образование, подпомагане и всички други неща, с които се занимава нашата. За да ядеш в такава държава, трябва да работиш. Не може да получаваш просто защото си направил 10 деца. Република България не е такава държава. Тя преразпределя към 40 процента от всичко, което изработваме.

Това е необяснимо за чужденците. По света бедните искат социална държава с идеята, че богатите плащат повече данъци, за да я издържат. Държавата за тях е някакъв Робин Худ, който краде от заможните и дава на онеправданите. 
В САЩ богатите искат капитализъм, а не социална държава. Можете ли да си представите, че Форд или Карнеги ще желаят да бъдат обложени с по-високи данъци, от които да се плаща здравеопазването или образованието на техните работници? В това няма никаква логика.

У нас обаче богатите, както и бедните, искат социална държава. От една страна, така олигарсите могат да се харесат на избирателите и да дойдат на власт чрез популистките си партии. Популистът е добър човек, който прави помен с чуждата баница. Не си застраховал жилището си? Няма проблем, държавата ще плати вместо застрахователя!

От друга страна, в голямата държава има повече възможности да крадат от бедните! Всички плащат данъци. Далаверите обаче ги правят една шепа хора. Всички слагат в общия казан, но не всички си облизват пръстите.

Нещо повече, в условията на сиво стопанство не всички плащат данъци. Бедните плащат повече, защото имат по-малко възможности да укриват доходите си. Те не могат да прекарат заплатата си през няколко призрачни търговски дружества и швейцарски сметки. Счетоводната гимнастика е достъпна на малцина.

Така се оказва, че у нас сме изградили не капитализъм, а един особен социализъм. Той подпомага шепа богаташи за сметка на няколко милиона наивници, които искат безплатно здравеопазване, образование и други придобивки.

Крайният извод от всичко това англичаните отдавна са го направили. Няма такова нещо като безплатен обяд. Искаш ли да получиш от държавата, без да дадеш, ще ти се вземе, без да получиш!



                                                                          Автор:  МАКСИМ МАРТИНОВ




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sibillav
Категория: Рецепти
Прочетен: 797118
Постинги: 237
Коментари: 206
Гласове: 463
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031