Десетина крачки и щяха да ме 
видят, спрях, започнах да дишам клекнала и обгърнала коленете си с ръце както правех на мач. Вътрешно се тресях, но външно  бях  по-споко-спокойна...
  Дамите/ако тези бяха дами, какви ли щяха да са не-дамите/вече бяха във вчерашния си състав. Кимнаха ми вяло за поздрав,видимо нямаха настроение,нито добро, нито лошо.
-Какво клюмате, давайте да вдигнем паора
  и да отидем някъде,където ще сме най-желаните нежелани...-каза Шеф с фалшива бодрост
- Ама и ти си един образ,какви изреченияси съставяш...най-желаните нежелани-егати словореда-язвително се изкиска Гущер.
   Схванах,нещо съществено при тези вещици нямаше ерархия,Шеф беше обикновен прякор и нямаше общо с лидер както се заблудих в началото, интуитивно това ме накара да застана нащрек,неможех да разчитам на ,,връзки,, нито на опека. Щом нямаше структура, следващото беше 90% анархия. Бях чела ,,Потокала...,, и няколко други книжлета и имах някаква представа какво е банда и какво група от случайно събрани антихора. Е, сега вече бях не 90% , 190% в ямата с лайната. Две от момичетата се върнаха с двете коли, но по незнайни причини всички се качихме само в едната кола. Донякъде пътувахме заедно ,двете коли, спряхме и Шеф и Гущера  слязоха,качиха се в другия таралясник. Потеглихме на трета бясна директно и след десетина минути отбихме по един черен, неасфалтиран път.Набутаха ми в ръката две екстазите и минерална, изпих ги  с желание,надявах се да ме затъпи и да не ми пука, досега не бях се усещала, така тревожна, мамка му.
  -Ела седни отпред с подкупващ глас ми каза момичето с бретона, което наричаха--Бадема, предполагам заради ниския ръст. Минах отпред до шофьорското място и две силни ръце, хванаха моите, а другите две момичета извадиха така любимия си широк скоч и бързо ме залепиха за седалката, отворих уста...
  -Мълчи-каза Бадема -казаха да ти запуша устата.
  Зададе се другата кола и дребната залепи и устата ми със скоча, който оглави класацията на най-мразените от мен неща. Усещах действието на хапчетата и не само не ми пукаше,но и ми беше смешно...
  Шеф и Гущера извадиха едно момиче от ВИП багажника,сложиха я на предната седалка и овързаха като мен.Гущера я удари силно, запуши носа й и наля в устата й
  течност от едно шише:
  -Това е неговата кръв,идиотке! Източихме му я всичката...-момичето отвори уста, но не се чу нищо, защото залепиха устата й със скоча, зарязаха я и дойдоха при мен:
  -Това е твоя изпит за нашата компания, всички сме го минали-каза ми Шеф, но не можеше да лъже качествено. Седна на шофьорското място до мен и подкара на задна.
В другата кола седна Гущера и също даде на задна. Усетих какво ставаше,бях гледала филми с този номер на двете коли по тесния път, които карат с бясна скорост една към
 друга и кой първи ще се уплаши и ще се спре. А, тогава ние за какво им бяхме в колите, тези вещици бяха намислили нещо друго. Подкараха като две луди митологични изчадия, двадесетина метра преди да се сблъскат се чу изсвирване и двете едновременно отвориха вратите и изскичиха от колите, които продължиха да летят една срещу друга с мен и момичето в другата кола, залепени за седалките.
  -Боже мой, умирам-казах си или помислих аз...