Когато се събудих на другия ден,нямах сили да стана от леглото.Тялото ми беше студено,а ръцете потни.
 ,, Какви идиотщини и какви идиотки се струпаха на главата ми.,,
    Забравих да ходя да се уча, порових тук и там и какво ? Бях съучастник в углавно престъпление...ами момчето, ако беше...не смеех да произнеса  думата...дали ще съобщат в медии или някъдеси?
   Обикалях , като луда из къщи, мернах се случайно в огледалото и не се познах- някаква вещица с рошава коса и сенки около очите;
- Коя съм-изкрещях и се разревах с останалите ми сили. Свита на кълбо, на земята, а от очите и носа ми течаха килограми секрети.Неусетно съм заспала и съм спала до 4 часа следобед.
   Чувствах се изтощена,но и по- спокойна. Направих си кафе и седнах да го изпия и с тайната надежда да измисля нещо...Не смеех дори наум да дам някакво заглавие на снощната случка, дали ако го направех бих признала, че е действително, а докато мислех за него като за ,,онова,, може би го приемах като сън.
 Глупости на една тъпа глупачка, затънала до кръста в лайна...
 Да отида в полицията-бях пила от кръвта на момчето, бях видяла как го удрят и затварят във ВИП мястото-багажника та чак докато го завлекохме в храстите до болницата...
  Добре ми бяха вързали гащите. Отново пуснах радио, телевизори, отворих интернет на всички крими колони на големи вестници- никде нищо...Малко се успокоих и гледайки с празен поглед ми дойде идея, в пурвия момент ми се стори толкова блестяща, че започнах да се смея радостно- ще си водя дневник, с всички подробности, ще опиша и страха да ги издам, за да не пият и от моята кръв.Ето, какво направиха с момчето само защото не искаше да е с Гущера, а ако ги издам сигурно ще ме очистят веднага и на место....
  Да,да,да, ето това беше решението.Ах, как мразех да пиша, но това беше друго-от него зависеше живота ми...Часовника показваше 18.30. Хукнах към срещата. Определено се чувствах по-добре...