Версията, че днешните балкански народи са различни от античното население на Балканите е сравнително нова - от 18-19 в. Тя се появява сред западните историци.
Собствената си история ли учим?
Политиката на Великите сили от 18-19 в. - да изкарат балканските народи пришълци на Балканите, за да предявяват претенции върху земите ни - намира силно отражение в тяхната историография. Създават се множество щампи и предрасъдъци в подкрепа на тази версия. Чрез пресата те добиват популярност, а чрез балканските интелектуалци - възпитаници на тези страни и учили там - навлизат и у нас. Те и до днес се поддържат като догми от нашите историци и продължават да объркват историята ни.
МИТЪТ ЗА "ТРАКИТЕ"
Науката "тракология" се появява през 20 в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в семейна наука от неговата фамилия.
Използваната дума "трак" е гръцки изговор на името на едно от тракийските племена (вероятно травси или дерзики). В старогръцкият език тя добива значение на "варварин, чужденец". Тя става обидно прозвище на гръцките пришълци за завареното балканско население. По значение е подобна на "гяурин". Някои задават логичния въпрос, защо семейство Фол не е създало и наука "гяурология" и защо не наричаме населението на Балканите през 15-19 век "гяури".
Орфей в народна носия. Тя е с три цвята - бяло, зелено и червено
Фол премълчава поразителното сходство между езика на "траките" и българския език - съвременния говорим език, с който си служим.
...
МИТЪТ ЗА "СЛАВЯНИТЕ"
"Славяни" е политическа категория, която се използва от 17 век - отначало сред хърватските интелектуалци - и се разпространява масово през 18 век. Означава желание за обединение на християните в Османската империя с цел независимост.
Отначало "славянската идея" е използвана за пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18 век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І и от Екатерина Велика в национално понятие. С нейна помощ тези владетели изработват единна национална идея за многобройните народи на империята си - над 120 различни народности.
До 18 век никой източноевропеец няма понятие, че е "славянин". Това е изкуствена идея, която се разпространява по пътя на обществената пропаганда.
Прозвищата "склавини" и "словени" в древността
Наименованието е древно. "Склавини" е друго име на гетите - северните траки, според старите историци.
Едни го свързват с латинската дума за роби, други - с българската "слово".
Според някои, византийското прозвище "склавини" означава също и "еретици, нечестивци".
Когато българските писатели от онези времена използват думата "словени", те явно имат пред вид връзка с езика (слово) - хора, които са писмени на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.
Славянин от 20 век. Грешката е вярна
Днес
Митът за "славянските народи" се поддържа с примера за сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр. Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е старобългарският. Реално групата "славянски езици" би трябвало да се нарича Българска група езици. За Източна и Средна Европа българският е това, което е латинският за романските езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой не говори за "романски народи".
Спекулациите започват, когато руснаците наричат този език "славянски", а по тях - и другите източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски диалекти - местни версии на българския език.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С "ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ"
За да сме пришълци, старото население на Балканите трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде. Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма - "Великото преселение на народите" в периода 4-7 век. То може да има основания за Италия и други земи, където с падането на Римската империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в. Напротив - преди и след този период има пълна приемственост в традиции, фолклор, обичаи, език и пр.
Антите ("славянски клон") всъщност са роднини на траките. "Славянските божества" всъщност са тракийски.
Преди да станат "славянски", "Седемте славянски племена" са седем гетски племена.
още=> КРАТКА ИСТОРИЯ НА МИТА ЗА СЛАВЯНИТЕ
...
МИТЪТ ЗА "ПРАБЪЛГАРИТЕ"
И тоя народ го има само на хартия и никога не е живял на земята.
Те би трябвало да са монголоиди (тюрки), които обитават палатки (юрти) някъде на североизток от Черно море или някъде в Азия. Повечето време нямат държава, но носят силни административни традиции. Обикалят полетата със стадата си и не живеят на едно място, защото са чергари, но строят монументални каменни градове. Щом идват на Балканите, изведнъж усядат и престават да обикалят. Езикът им изчезва в "славянското море", но се нарича "български", а не "славянски". Те са монголоиди, но потомците им са от бялата раса. Не помнят откъде идват - в "Именника" ясно пише, че Аспарух идва от другия (северния) бряг на р. Дунав. Да идва от по-далеч - не пише. Точно там, според Именника, управляват и владетелите преди него - от другата страна на реката. Не е ясно, как историята на една държава започва от шестия й владетел.
Почитат бог Тенгри и са езичници, но използват само думата "Бог" ("Когато някой търси истината - Бог вижда...") и в България няма никаква следа от името на азиатския бог "Тенгри" - надписът "таггра" в неразчетено полуизтрито изречение може да значи всичко и нищо.
Каквото кажат историците - това рисуват художниците
Не донасят никакви стари азиатски монголски обичаи, но в детайли познават и практикуват всичките обичаи на "изчезналите траки". Така до днес. Ползват тракийските могили, за да погребват своите големци и продължават да строят нови надгробни могили, същите като тракийските.
Според днешните историци, владетелите им носят тюркската титла "хан" или "кан", но самите те се наричат с тракийската титла "рих" (резос) - цар, крал. Еспере-рих - така е записано името на Исперих в единия вариант на Именника, Теле-риг - съименник на тракийския цар Телеф, Кот-раг - съименник на тракийския цар Кот (на гръцки Котис) и др. Титлата е сходна със западната "рекс", "ригес" - крал. Другата титла, която използват (в Именника на българските князе) е "княз".
Титла "ХАН" ИЛИ "КАН" НЕ Е ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНА в нито един документ или археологически артефакт свързан с древните българи - тя е фантазия. (Преди няколко години един изследовател дори беше обявил прилична парична награда за представяне на доказателство за титла "хан" или "кан" при българите и никой не се отзова. Интересно е, че и волжки българи твърдят, че титлата "хан" на техните владетели им е прикачена в днешно време, а в собствените им извори, писани на арабски, титлата им е "цар".)
А титлата "Канас у Биги" на трима наши владетели - Омуртаг, Маламир и Пресиан - съвременниците им гърци превеждат като "Княз в Бога" (буквален превод на гръцки - "от Бога/в Бога владетел").
Същото се оказва и за всеки друг пример за "тюркски, ирански и памирски следи" при "прабългарите" - при по-внимателна проверка се оказва, че уж ги има, ама не съвсем...
"Прабългарите" са по-стари от тюрките, но произлизат от тях.
Иска се въображение, за да си ги представим.
Източник: bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/index.htm
Панацея , която някои наричат Панакеа , а пък ние имаме кръстена река на тази богиня , Златна Панега .
Понякога се чудя дали национализма или хомосексуализма е по-извратеното заболяване...
