МАКСИМИН ТРАКИЕЦЪТ (ок. 173–238)

е първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 година в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът Тракиецът показва ясно към кой етнос е приналежал този способен войник.

Баща му се казва Мичо, майка му - Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През три годишното си управление (235-238) не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия. Българските Възрожденски автори споменават Максимин като "български кесар" (Зографска история).

ГАЛЕРИЙ (250-311)

е роден в тракийско селце в близост до София. Гордеел се е с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. В Именника на българските князе се споменава, че петстотин години преди Аспарух българи са имали царство на север от Дунав, а това е Дакия. Имената на дакийските царе Буребиста и Скорило са обясними на български език.
Страбон споменава, че даки и гети говорят един и същи език, а също и че са роднини с мизите. Същите мизи, които в продължение на хиляда години са отъждествявани със старите българи.

МАКСИМИН ДАЯ (270-313)

е поредният тракиец на римски престол. Името Дая означава дакиец, както обяснява Страбон в книга VII.

ВЕТРАН (300-356)

Ветраний е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.

КОНСТАНЦИЙ І (250-306)

е бащата на Константин Велики. Констанций е роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (280-337)

е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики“ Г. Сотиров обясни много добре, че той не е грък или римлянин, а тракиец. Преди битката с Лициний приема Християнството и слага кръст на своите знамена. Християнството на Константин обаче е било тракийското верую, същото което е изповядвано от гетите и заклеймено след време от гърците като ерес.
Днес обаче те си приписват Константин Велики. Той не може да е грък защото дядо му е дардан, а дарданите са безспорно тракийско племе. Константин е роден и отраснал в Ниш – тракийски град. Обичал е много София (Сердика).
Юлиан Апостат, който е роднина на Константин споменава, че е от тракийски произход. Ако Константин беше грък нямаше да постави новата столица на империята във Византе – сърцето на Тракия, а в Атина или Спарта.

ЛИЦИНИЙ (263-325)

е роден в Дакия, по времето когато според Именника там са господствали българите. Валерий Лициний е зет, но и съперник на Константин Велики.

ЮЛИАН АПОСТАТ (331-363)

Юлиан Апостат (Отстъпникът) е гонител на християните и прави опит за възвръщане на паганизма. Това завършва с неуспех, но пък точно той спира нашествието на германските племена и спасява Рим.

МАРКИАН (390-457)

За Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

КЛАВДИЙ ГОТСКИ (213-270)

е ренегат от Мизия. Известен е с това, че отблъсква нападение на родствениците си гетите, наричани още готи. Затова е наречен Готски.

ЙОВИАН (331-364)

е също с мизийски родители. Известен е предимно с походът си към Персия, а и с възстановяването на Християнството, подтискано и преследвано от някои негови предшественици.

ЛЪВ БЕСЪТ (ВЕСЪТ) - ЛЪВ ТРАКИЕЦА (401-474)

прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар.

ЮСТИН (450-427)

е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.

Авторът на Зографска история го приема за българин по род.

ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ - УПРАВДА (483-565)

е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.
Той възстановява много постройки и крепости в Тракия и дава на траките правото на самостоятелна църква, наречена Първа Юстинияна или Охридска архиепископия.

През 529 г. Юстиниан затваря езическата школа в Атина, т. е. Гърция е била езическа, докато България е християнска.

На изображенията му носи корона в три цвята - бяло, зелено, червено.

Българин по род според Зографска история. Босненският епископ Иван Марнавич казва през 1621 г. в резюмето на анонимната биография на Юстиниян I: "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомил или Домнион."