Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2012 11:48 - Сеизмични зони в България
Автор: sibillav Категория: Други   
Прочетен: 2042 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.05.2012 11:58


  Вранчанска сеизмична зона.
Добре познатата в Европа Вранчанска сеизмична зона (Румъния) има следните важни характеристики: относително дълбоки хипоцентри (80-120 km) на най-силните земетресения с магнитуди М>7.0; много широка област на макросеизмично въздействие; относително постоянен времеви интервал между силните последователни сеизмични събития; специфично разпределение по направления на плътността на сеизмичната енергия; преобладаване на относително дългопериодни честоти на сеизмичните вълни. Земетресенията от Вранчанската сеизмична зона оказват силно влияние върху българската територия.

 Горнооряховска сеизмична зона
Разположена в Централна Северна България, тази зона може да бъде описана като линия от земетръсни епицентри по продължение на десния бряг на р. Янтра в изток-западна посока. Затихването на реализираната сеизмична енергия е много бързо на юг-югоизток и север-северозапад. Най-силно влияние тази зона има върху територията на Централна Северна България.
 
Шабленска сеизмична зона
Епицентрите на земетресенията са разположени по продължение на морския бряг. Най-силното земетресение за последните 120 години е било събитието от 31.03.1901 г. с М=7.2 и интензивност в епицентъра от X степен. Епицентърът е бил в Черно море, на около 10 km източно от нос Калиакра. Дълбочината му не е коректно определена и варира от 15 km до 30 km. Градиентът на затихване е много голям за бреговата област и намалява на запад. Този факт се обяснява с блоковата структура на горната част на земната кора близко до брега. Въздействието на земетресението е било по-значимо само за района на най-източните територии на страната.

  Провадийска сеизмична зонa
Характеризира се с висока честота на слаби земетресения, чийто магнитуд рядко надминава 4.5. Тази концентрация на земетресения се дължи на солния щок, който се е внедрил в отслабената зона при пресичането на няколко разлома. Естествено около солното тяло да възникват напрежения от движението му към земната повърхност и натрупаната енергия се освобождава чрез слаби земетресения. Допълнителен фактор за нарастване на броя на земетресенията през последните 20-25 години е интензивната експлоатация на солта чрез излужване и формирането на огромни камери под земята пълни с разсол. Това ускорява тектонските процеси около солния щок, защото той става по-лек в горната си част. За сега няма тенденции да се спре експлоатацията на солта. За по-доброто изследване на развиващите се процеси е създадена локална сеизмична мрежа в района около гр. Провадия.

 Неготинска Крайна сеизмична зона (Тимошка зона за северната част)
Попада изцяло на сръбска територия. Изтеглена е в направление С-Ю по средното течение на р.Морава. Тектонски зоната се намира на границата между Вардарската тектонска зона и Сръбско-Македонския масив. Исторически известните и инструментално регистрираните за последните 100 години земетресения са пребладаващо с магнитуд между 3 и 5. През периода 1879-1895 г., обаче, има данни за повишена сеизмична активност, като две земетресения през 1893 г. и през 1895 г. са оценени, съответно с магнитуди 6.5 и 6. При оценката на въздействията от тази зона прави впечатление бързото затихване на сеизмичната енергия, като даже земетресението с най-висока епицентрална интензивност не е оказало въздействие по-голямо от II-III степен в северозападна България.

  Софийска сеизмична зона
Тази сеизмична зона съвпада със Софийската котловина и обкръжаващите я планини. Епицентрите на известните силни земетресения са разположени между центъра на гр. София и югозападните околности. Хипоцентрите на земетресенията оконтурват активно разломяване на дълбочина от около 30 km. Максималната описана интензивност е X степен за епицентралната зона за земетресението от 30.09.1858 г. с оценен магнитуд от 6.6. Като цяло, конфигурацията на изосеистите маркира главните линии на сеизмична чувствителност и активност с направление северозапад - югоизток и югоизток - северозапад. Изчислено е, че земетресения с магнитуд М = 7.0 могат да се очакват на всеки 800 години.

  Струмска (Кресненска) сеизмична зона
Тази зона е известна с най-силното земетресение в Европа през последните 200 години - 04.04.1904 г. Магнитудът е бил М=7.8, но съществуват данни за възможни две последователни събития с магнитуди, съответно 7.2 и 7.5. Вероятно хипоцентрите на главните събития, както и афтершоците през следващите две години, са били свързани с регионалния и много активен съвременен Крупнишки разлом. (линията Крупник - Пехчево - Кочани). Този разлом е бил също източник и за събития през 1949, 1950 и 1953 г. със скромни магнитуди, рядко надминаващи магнитуд 4.

 Маришка сеизмична зона
През миналия век най-голямата катастрофа за тази част от територията на България е провокирана от две събития - земетресенията от 14.04.1928 г. (М=6.9) и 18.04.1928 г. (М=7.0).  Едно трето събитие следва в района на с.Гълъбово с магнитуд 5.6, но ефектите от него не са били катастрофални. Повърхностното разломяване от тези земетресения е имало обща дължина от около 100 km. Изосеистната карта показва, че сеизмичните вълни са имали слабо затихване в посока изток-запад (по дължина на основната Маришка разломна зона).

Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала, създадена от Рихтер- скала на Рихтер. Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали. От 1996 година в страните от Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала (EMS). В Япония използват Скалата на Омори.

     Магнитудът представлява амплитудата на люлеене на земята.
Ето описание на десетобалната логаритмична скала на американския сеизмолог Ричард Рихтер, измислена през 1935 година.
          ■ Микро. По-малко от 2,0. Микроземетресенията не се усещат. Случват се около 8000 на ден.
          ■ Много слаби. От 2,0 до 2,9. Обикновено земетресенията не се отчитат. Случват се около 1000 на ден.
          ■ Слаби. От 3,0 до 3,9. Често се усещат, но рядко причиняват щети. Случват се около 49 000 годишно.
          ■ Леки. От 4,0 до 4,9. Трусовете се усещат отчетливо. Често причиняват щети. Случват се около 6200 годишно.
          ■ Средни. От 5,0 до 5,9. Причиняват големи щети. Случват се около 800 годишно.
          ■ Силни. От 6,0 до 6,9. Разрушителни в радиус от 100 км. Случват се около 120 годишно.
          ■ Големи. От 7,0 до 7,9.  Нанасят сериозни щети в голям радиус. Случват се около 18 годишно.
          ■ Много големи. От 8,0 до 8,9. Нанасят сериозни разрушения на стотици километри. Случват се 1-2 годишно.
          ■ Изключително силни. От 9,0 или повече. Случват се веднъж на 20 години.
     За сравнение при земетръс с магнитуд 4.3 по Рихтер се освобождава енергия, равна на тази на атомната бомба, разрушила Хирошима през 1945 г.


Източник:disasters.freehosting.bg/index_files/HTML/prirodni%20bedstvia/zemetreseniq/seizmichni%20zoni.htm

 

·        




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sibillav
Категория: Рецепти
Прочетен: 796960
Постинги: 237
Коментари: 206
Гласове: 463
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031