Постинг
28.03.2012 12:30 -
Загадките на древността. Александрийският фар
Според някои учени съоръжението е разполагало с прожектор с графитни електроди
След като в предишните части на поредицата ви запознахме с предполагаемото предназначение на Свещения Кивот като електрическо устройство, днес ще продължим разходката си из древните чудеса на територията на днешен Египет. В статията за Ковчега на завета споменахме за наличието на теория, според която Кивотът е бил част от Хеопсовата пирамида, както и че нищо чудно той да е служил като генератор в по-сложна машина. Днес ще ви запознаем с може би най-висшето постижение на техническата мисъл на древните ни предци по времето на Александър Македонски – фарът от остров Фарос, в Александрия, Египет.
Исторически факти
Александрийският фар е едно от 7-те древни чудеса на света. Той бил построен за пет години през 3 век пр. Хр. и негов създател е Сострат Книдски, генерал от армията на Александър Велики. Според учените предполагаемата височина на сградата, възприемана от съвременните архитекти като първия опит за небостъргач, била между 115 и 200 метра, което до 14 век я правело една от трите най-високи постройки в света, издигнати от човек, заедно с две от Големите пирамиди в Гиза.
През годините фарът преживял много земетресения, които го повреждали, докато най-накрая, по време на земетресение през 1375 г., гигантското съоръжение било разрушено напълно. През 1994 г. група гмуркачи открили части от фара, които лежали на дъното на източното пристанище на Александрия. Американската телевизия “Нова” направи и документален филм за подводните руини.
Древен египетски стенопис, на който двама жреци (вляво) поднасят дарове на богинята на Светлината (вдясно). Според някои учени единият носи електрическа крушка и кабел, а другият – батерии.
Устройство и приложение
Както споменахме вече Александрийският фар е бил една от най-високите постройки в света за своето време. Сградата била построена от бели камъни и имала три етажа. Най-долу била основата, във формата на квадрат. Четирите му стени били разположени в четирите посоки на света. Следвал вторият етаж, който бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. На върха си фарът имал куполообразна част със статуята на гръцкия бог на морето Посейдон.
Маякът служел и като крепост - наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот, далеч преди той да приближи до града. Според учените светлината от върха на фара идвала от голям огън, който горял в основите на сградата, а благодарение на сложна система от огледала, тя достигала и до върха, а оттам – навътре в морето.
Древни египетски йероглифи и стенописи, в които някои учени също виждат “послания” за това, че древните са имали сериозни познания за електричеството
Загадките на фара
Както стана вече дума, за своето време – 3 век пр. Хр., Александрийският фар е бил невероятно постижение на техническата мисъл. Затова и много писатели в последвалите векове пишат с неприкрито вдъхновение и възхищение за “чудните способности” на сградата. “Това е постройка, която няма аналог на лицето на Земята”, отбелязва средновековният арабски географ Ал Бакри. – Най-голямото чудо на фара е неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега”. По-нататък в своето описание Ал Бакри заявява, че освен за наблюдателен пункт “странното огледало” е служило на древните и като телескоп за изследване на звездите.
През 19 век създателката на теософията Елена Блаватска отбелязва, че “до нас са достигнали много сведения, макар и нито едно от тях да не е категорично, че древните ни предци са имали всички нужни познания за това да произвеждат електричество”. Като едно от тези “сведения” Блаватска посочва именно Александрийския фар.
”Фактът, че сградата на остров Фарос е служила за много повече от наблюдателен пункт през деня и фар през нощта, е безспорно”, отбелязва и съвременният историк доктор Ей Джей Бътлър. В своята книга “Арабското завладяване на Египет и последните 30 години римска доминация” ученият твърди, че през нощта светлината на фара се забелязвала на невероятните 60-70 мили навътре в морето. Това естествено не би било възможно с използването на технологията с огън и огледалата, тъй като отразителната повърхност на тогавашните огледала е била доста ниска.
Освен това разстоянието от над 100 метра от основата на сградата, където е бил огънят, чак до върха на фара красноречиво говори, че за да има толкова мощна светлина, то тя трябва да има друг произход. В своята книга “Електрическото огледало на Александрийския фар и други древни светлини” Лари Браян Радка категорично твърди, че ярката светлина на фара се дължи на древен прототип на прожектор с графитни електроиди – поредното доказателство, че египтяните са имали солидни познания за електричеството и волтовата дъга.
Големият египтолог Джон Гарднър Уилкинсън е поредният сериозен учен, според когото познанията на древните за електричеството са нещо далеч по-сериозно от плод на болното въображение на хора като Ерик фон Деникен. В “Материя на йероглифите” Уилкинсън отбелязва, че египтяните са оставили десетки доказателства за това, че са използвали електричество. “Проблемът е, че ние, модерните хора, трудно можем да приемем като истина твърдението, че това, което броим за едно от най-големите открития на последните 150 години, е нещо, което е било използвано и преди повече от 2000 години”.
novinar.net
След като в предишните части на поредицата ви запознахме с предполагаемото предназначение на Свещения Кивот като електрическо устройство, днес ще продължим разходката си из древните чудеса на територията на днешен Египет. В статията за Ковчега на завета споменахме за наличието на теория, според която Кивотът е бил част от Хеопсовата пирамида, както и че нищо чудно той да е служил като генератор в по-сложна машина. Днес ще ви запознаем с може би най-висшето постижение на техническата мисъл на древните ни предци по времето на Александър Македонски – фарът от остров Фарос, в Александрия, Египет.
Исторически факти
Александрийският фар е едно от 7-те древни чудеса на света. Той бил построен за пет години през 3 век пр. Хр. и негов създател е Сострат Книдски, генерал от армията на Александър Велики. Според учените предполагаемата височина на сградата, възприемана от съвременните архитекти като първия опит за небостъргач, била между 115 и 200 метра, което до 14 век я правело една от трите най-високи постройки в света, издигнати от човек, заедно с две от Големите пирамиди в Гиза.
През годините фарът преживял много земетресения, които го повреждали, докато най-накрая, по време на земетресение през 1375 г., гигантското съоръжение било разрушено напълно. През 1994 г. група гмуркачи открили части от фара, които лежали на дъното на източното пристанище на Александрия. Американската телевизия “Нова” направи и документален филм за подводните руини.
Древен египетски стенопис, на който двама жреци (вляво) поднасят дарове на богинята на Светлината (вдясно). Според някои учени единият носи електрическа крушка и кабел, а другият – батерии.
Устройство и приложение
Както споменахме вече Александрийският фар е бил една от най-високите постройки в света за своето време. Сградата била построена от бели камъни и имала три етажа. Най-долу била основата, във формата на квадрат. Четирите му стени били разположени в четирите посоки на света. Следвал вторият етаж, който бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. На върха си фарът имал куполообразна част със статуята на гръцкия бог на морето Посейдон.
Маякът служел и като крепост - наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот, далеч преди той да приближи до града. Според учените светлината от върха на фара идвала от голям огън, който горял в основите на сградата, а благодарение на сложна система от огледала, тя достигала и до върха, а оттам – навътре в морето.
Древни египетски йероглифи и стенописи, в които някои учени също виждат “послания” за това, че древните са имали сериозни познания за електричеството
Загадките на фара
Както стана вече дума, за своето време – 3 век пр. Хр., Александрийският фар е бил невероятно постижение на техническата мисъл. Затова и много писатели в последвалите векове пишат с неприкрито вдъхновение и възхищение за “чудните способности” на сградата. “Това е постройка, която няма аналог на лицето на Земята”, отбелязва средновековният арабски географ Ал Бакри. – Най-голямото чудо на фара е неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега”. По-нататък в своето описание Ал Бакри заявява, че освен за наблюдателен пункт “странното огледало” е служило на древните и като телескоп за изследване на звездите.
През 19 век създателката на теософията Елена Блаватска отбелязва, че “до нас са достигнали много сведения, макар и нито едно от тях да не е категорично, че древните ни предци са имали всички нужни познания за това да произвеждат електричество”. Като едно от тези “сведения” Блаватска посочва именно Александрийския фар.
”Фактът, че сградата на остров Фарос е служила за много повече от наблюдателен пункт през деня и фар през нощта, е безспорно”, отбелязва и съвременният историк доктор Ей Джей Бътлър. В своята книга “Арабското завладяване на Египет и последните 30 години римска доминация” ученият твърди, че през нощта светлината на фара се забелязвала на невероятните 60-70 мили навътре в морето. Това естествено не би било възможно с използването на технологията с огън и огледалата, тъй като отразителната повърхност на тогавашните огледала е била доста ниска.
Освен това разстоянието от над 100 метра от основата на сградата, където е бил огънят, чак до върха на фара красноречиво говори, че за да има толкова мощна светлина, то тя трябва да има друг произход. В своята книга “Електрическото огледало на Александрийския фар и други древни светлини” Лари Браян Радка категорично твърди, че ярката светлина на фара се дължи на древен прототип на прожектор с графитни електроиди – поредното доказателство, че египтяните са имали солидни познания за електричеството и волтовата дъга.
Големият египтолог Джон Гарднър Уилкинсън е поредният сериозен учен, според когото познанията на древните за електричеството са нещо далеч по-сериозно от плод на болното въображение на хора като Ерик фон Деникен. В “Материя на йероглифите” Уилкинсън отбелязва, че египтяните са оставили десетки доказателства за това, че са използвали електричество. “Проблемът е, че ние, модерните хора, трудно можем да приемем като истина твърдението, че това, което броим за едно от най-големите открития на последните 150 години, е нещо, което е било използвано и преди повече от 2000 години”.
novinar.net
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
