На база на това наблюдение, мислителите правят извода, че се задава духовно преобразяване на Земята, а затова на хората ще са необходими нови знания и нов манталитет.

Едно от тези деца «Индиго» е момче на име Борис, което живее в градчето Жириновск в Русия. Роден е на 11 януари 1996 г. и от 4-годишен обичал да посещава известната по тези места зона на аномалиите в Медведецките възвишения – Синята планина, която е досами Жириновск. И защо ли? Явно е имал някаква енергийна потребност.

Родителите на Борис са мили, образовани и доста привлекателни хора, които обаче са обезпокоени от феноменалните способности на своето очарователно дете, но най-вече за това как ще го възприемат хората. Казват, че биха били щастливи да получат съвети от специалисти за възпитанието на своя вундеркинд.

Майката на Борис разказва, че тя като лекар не е могла да не забележи, че бебето започнало

да си изправя главата още на 15-ия ден

от раждането си. Първата си дума «баба» произнесъл едва на 4-месечна възраст и оттогава произнасял и други несложни думи. Когато бил на 7 месеца и видял пирон, който стърчал на стената, той ясно произнесъл цяла фраза: «Аз искам пирон». Когато бил на година и половина, вече четял без никакви затруднения всички големи заглавия на вестниците, на двегодишна възраст започнал да рисува смислени картинки с моливи, а на 2,5 г. – с боички. Още като станал на 2 години, го взели в детската градина и там възпитателите веднага започнали да говорят за необикновеното момче: поразителната му съобразителност, изключителните му езикови способности и уникална памет.

Само че родителите му неведнъж са ставали свидетели на факта, че знанията на синчето им се попълват не само чрез възприемането на окръжаващата действителност, както е при обикновените хора, но и чрез някакви чудодейни канали отвън: те нееднократно наблюдавали как той получава отнякъде непозната за тях информация.

«Никой не го бе учил, – спомня си майката на Борис, – той просто сам, леко и някак си като по навик, седна в поза «лотус»… и тогава – само го слушай!

Разправя такива подробности за Марс,

за планетарните системи, другите цивилизации, че на нас с мъжа ми буквално ще ни изскочат очите…».

Откъде, ще се запитаме, толкова малко дете има такива знания? Космосът и въобще космическите сюжети са постоянна тема на неговите разкази още от двегодишна възраст… Веднъж той ни сподели, че някога е живял на Марс, че планетата и сега е обитаема, но след като преживяла най-огромната в своята история катастрофа, тя загубила атмосферата си. Но и в наши дни, в подземните й градове живеят, макар и немногобройни, групи от хора… В своя живот на марсианец Борис често бил летял до Земята в състава на търговски и научноизследователски експедиции. Нещо повече! Той даже бил управлявал космически кораб. Това било по време на цивилизацията на лемурийците. Той имал и приятел, който загинал пред очите му. Момчето разказва за гибелта на Лемурия така, сякаш се е случила току-що, а и доста преживява смъртта на своя приятел – землянинът. При това той твърди, че лемурийците са загинали, защото са спрели своето духовно развитие, като с това са нарушили целостта на планетата.

Веднъж майката донесла на сина книгата на

Ернст Мулдашев «От кого сме произлезли»

и още щом като я видял, той изпаднал в неописуема възбуда. Дълго разглеждал рисунките на лемурийците, снимките на пагодите в Тибет и около два часа, без да спира, разказвал на родителите си, при това доста логично и увлекателно, за лемурийците и тяхната култура. В хода на разказа на момчето майката внимателно отбелязала, че Лемурия е загинала примерно преди 70 000 години, а самите лемурийци са били хора с 9-метров ръст… Как може да помни всичко това? Борис, без да се смущава, отговорил «Ами помня! Никой не ми е разказвал, сам го видях».

Докато разглеждал втората книга на Мулдашев « В търсене на града на боговете», Борис дълго и подробно си спомнял за всевъзможните пирамиди и гробници. При това напълно уверено заявил, че древните знания, така търсени от хората, ще бъдат намерени не под Хеопсовата пирамида, а под друга, която все още не е открита. «Човешкият живот ще се измени едва тогава, – добавил разказвачът, – когато открият сфинкса, който се отваря някъде зад ухото… Но съм забравил…»

Но най-поразителното в разказите на Борис е това, че сега на Земята е настъпило времето, в което са започнали да се раждат особени деца, защото наближава времето на коренното преобразуване на планетата, а за новия живот са необходими съвсем други знания и, разбира се, напълно различен манталитет на земляните.

По думите на момчето, поради рязка смяна на полюсите,

ще се случат две катастрофи:

първата – през 2009 г. ще бъде на един от големите материци, а през 2013 г. – още по-мощна. Много малко хора ще останат живи. Ще поживеем – ще видим.

Затова пък на въпроса дали самото момче не се страхува за своя собствен живот, той отговаря така: «Не, не се страхувам, защото ние живеем вечно. Катастрофа имаше и на Марс, където живеех тогава. Там са същите такива хора, каквито сме и ние. Между тях избухна ядрена война. Всичко изгоря и само някои оцеляха. Появиха се нови къщи и постройки от полугрунтов тип. Възникна и ново оръжие. Материалите от всякакъв вид претърпяха големи промени. Марсианците дишат най-вече въглероден двуокис. Ако сега долетят на планетата, ще трябва непрекъснато да стоят до някой пушещ комин». «Е, добре, де, – питат го, – ти нали си от Марс, не ти ли трябва въглероден двуокис?». «Откакто попаднах в земното тяло, дишам въздух, – отговаря Борис. – Но трябва да знаете, че от него организмът бързо остарява.»

Питали момчето и за това, защо нашите космически кораби често загиват при полет към Марс. На това той отговаря така: «От Марс изпращат сигнали да се унищожи станцията, ако на нея има вредни за марсианците излъчвания».

Момчето е доста добре осведомено по въпроса за многомерното пространство и

устройството на междупланетните НЛО.

То разказва за това като опитен специалист и винаги рисува «чиниите» на черната дъска, докато обяснява тяхното действие. Ето един от неговите разкази: «Има шест слоя. 25% заема връхният слой, който е от много здрав метал, 30% – вторият слой, който е от нещо, подобно на гума, третият слой е 30% – отново метал и 4% са заети от слой, който има магнитни свойства…» Едновременно с разказа си момчето пише с тебешир разни цифри по дъската и обяснява, че «ако се зареди магнитният слой с енергия, то апаратите могат да летят по цялата Вселена…»

В същото време всички възрастни, които гледат и слушат това «индиго», се вглеждат в него и се замислят с удивление над грамотната му реч. Та нали процентите, с които така грамотно оперира, се изучават едва в 3-ти клас, а момчето тогава е само на 7 години?! Естествено, тези негови знания не са дошли от училище!

Разбира се,

Борис си има проблеми в школото.

След като преминал събеседване, го записали във втори клас, но съвсем скоро се опитали всячески да се отърват от присъствието му на уроците въобще. Е, кажете на коя учителка би се харесало постоянно да я прекъсват и да й съобщават, че неправилно обяснява урока… Сега с момчето се занимава учителка, която има богат педагогически опит, придобит от работата в училище за надарени деца.

Самият Борис напълно сериозно твърди, че е дошъл на Земята, за да помогне за разпределението на знанията според качествата и нивото на хората, така че на планетата да остават все по-малко и по-малко лоши хора.

Павел ДАМЯНОВ